Перце от дим

Ина Бъчварова: „Снощи дочетох стиховете. Чудесни са, действат лечебно. Нито за момент не звучат фалшиво. Усещането е като за вълнено одеяло в студен ден. Толкова са талантливи и натъпкани с човечност, че имам чувството, че мога да ги пипна. Сякаш не са думи, а нещо материално и топло. Имаме късмет с такъв поет съвременник и пишещ на нашия език.”

Доротея Табакова: “…Но варих парче портокалова коричка в сиропа за баклавата и тя стана като стихотворение на Мария Донева!”

Милен Русков: „Мария е родена да бъде помощник, за различни неща. И по професията й си личи… Рядко качество в леко свирепия свят. Слава Богу, че тук-там има и по някой такъв.”

Юлиана Петрова: „Харесвам Мария Донева, заради деликатното й светоусещане и детска, неподправена искреност. Стиховете й са крехки като играчки за елха.”

Мария Канева: „Стихотворенията на Мария Донева са като топъл пуловер, като лека лятна рокля, като обикновен ден, но истински ден със светлина, звуци, обувки и много въздух. Думата за това място, на което съм, докато съм с тях, е уют. Уютно е на всичко в мен, и на костите ми, и на ръцете ми, и на всички гънки на натъпканата ми по дупките душа, която излиза и почва да се разполага като царица...”

Перце от дим

Ела по-близо – да допрем обувките
със влажни носове да се подушат.
Ела да си опитаме целувките.
Дали ще е удобно да се сгуша

до рамото ти? Слушай. Капят капки
от покривите. Всичко се разтапя.
И аз така. Устата ти е сладка,
а пък студът по пръстите ме хапе.

Ела да се допрем. Така приличаме
на две врабчета във пейзажа зимен.
Любов ли ще е? Да не го наричаме
с такова тежко и голямо име.

Снегът от някой покрив ще се срути,
докато обитаваме момента,
и ще отлитне чувството нечуто –
перце от дим над чаша чай от мента.

http://mdoneva.wordpress.com/2012/01/...